Мирослав и двете му сестри започват живота си в приемно семейство разделени. Предполага, че тъй като много бързо се е наложило да бъдат настанени, не са успели да намерят семейство и за тримата. Но това, което трудно може да се приеме, е, че до неговия девети рожден ден на децата дори не е създадена възможност да се видят.
„Не бях ги срещал няколко месеца, но поисках да сме заедно на рождения ми ден и ги доведоха. Тогава приемната майка на сестрите ми и племенникът ѝ са решили, че трябва да ни съберат. Гостувах им за великденската ваканция и след това взеха и мен“, признателен е Мирослав, който казва, че около сестрите си се почувствал на място.
Днес и той, и по-голямата му сестра са студенти в Югозападния университет, където учат задочно. Мирослав вече сбъдва мечтата си да бъде полицай, която постига не без подкрепата на приемните си родители.
„Винаги са ни питали какво ни е интересно, с какво ни се занимава и са се опитвали да ни помогнат да успеем. От малък слушах за професията на полицай и сега съм такъв. Работя и уча бизнес администрация“, споделя той. Голямата му сестра учи организация и управление на туристическото обслужване. Все още са заедно с приемното си семейство, в което расте и по-малката им сестра.
„Усещахме и продължаваме да усещаме сигурност в техния дом, който вече е и наш. Те бяха категорични, че няма да ни оставят и след 18 г. Дадоха ни право на избор и ние избрахме да останем при тях“, благодарен е Мирослав.
За децата след приемната грижа според него е много важно да бъде осигурена подкрепа според потребностите им:
„Защото аз имам помощта на приемното си семейство, но други деца нямат този късмет и трябва някой да им помогне, за да се справят в живота“, казва Мирослав.
