„Исках да си уплътня времето с грижа за някого. Исках да помогна на деца и те на мен да помогнат в самотата, след като моите пораснаха и заминаха за чужбина. Да сме си другарчета вкъщи.“ Така Добра Василева – майка на пет биологични деца, открива през 2011 г. приемната грижа, която ѝ дава всичко мечтано – възможност да помогне на някого, а домът ѝ пак да се изпълни с детска глъч.
Късметът да попаднат в дома на Добра имат двама близнаци, които тогава са на 7 години. Тя няма претенции нито към пола, нито към броя на децата. „Казах, колкото ми дадете, толкова ще гледам. Пет мои съм изгледала, три от тях момчета. Единадесет внуци имам. Стреснах се малко, че са близнаци, но се справихме“, смее се приемната майка.
Специалната връзка между децата се оказва от помощ за Добра, защото едното от тях все бяга. Но тя разбира, че винаги се връща при братчето си. „Не можех и двамата да ги държа за ръце, затова не изпусках едното, за да знам, че другото ще се върне“, смее на спомена тя. За да не избяга нощем, приемната майка често слага пред вратата нещо дебело и понякога нощува там, че да ги усети, ако решат да я отворят.
Близнаците идват при Добра малко преди първи клас без да знаят български език. „Имаха сериозни трудности в училище в началото, защото едва бяха научили българския. Но имаха късмет с класната, която ги разбираше, когато говорят на турски, а тя им говореше само на български. Това много улесни процеса на обучението им“, смята Добра.
Тя никога няма да забрави как малките заспивали с чантите си за първи клас, които им купила, и плачели: „Толкова им харесваха и се радваха, че отиват на училище. Преди това са били все болни, все по болници и не са имали много възможности за социализация“.
И двамата близнаци се оказват с вродени сърдечни проблеми, които по-късно ще бъдат пречка да сбъднат мечтата си да учат във военно училище. Справянето със здравословния проблем Добра приема за най-големия си успех в приемната грижа.
„Едното дете получаваше по-тежки кризи и буквално всяка вечер умираше. По цяла нощ будувах, за да не пропусна признаците и да реагирам навреме“, спомня си тя за някогашния кошмар. Но е горда, че за 12 години при нея децата само веднъж са лежали в болница, а преди това почти не излизали оттам.
Днес двете момчета са намерили своя път с подкрепата на приемната си майка. Тя им помага да се устроят на работа, след като завършват училище преди 2 години.
„Работят, имат си квартира. Взеха от първия път шофьорски книжки. Получиха по 500 лв. еднократна помощ, а ние доплатихме останалата сума за курса. Много работни и съвестни“, горда е с приемните си деца Добра.
Тя признава, че това как ще се разделят е бил най-големият ѝ страх: „Не само заради възрастта не поисках други деца, но и защото не исках да се разделям отново с някого“.
И на близнаците предлага да останат в дома ѝ колкото искат: „Моят син каза: „Мамо, нека да ги осиновим.“ Не можеш да оставиш живо същество на пътя. Ти кученце да видиш, котенце, го прибираш, а какво остава за дете“, казва Добра.
И не крие щастието и благодарността си, че момчетата не я забравят и не спират да я посещават: „През седмица, през две са у нас“. Създала е връзка и с четирите им биологични сестри, които също често гостували на Добра, докато малките били при нея.
Категорична е, че хората, посветени на мисията приемна грижа, трябва да приемат всяко дете като свое. „Като приемеш това дете, че е твое, и то ще те приеме. Като животинките са – разбират кога ги обичаш и кога не. Няма лошо дете, с любов всичко се преодолява. Децата обикновено искат да се харесат на приемните си родители, кротички са. Не отказват нищо, не отговарят. Може да се помръщят малко, но те гледат в очите“, споделя своя опит Добра.
Като приемна майка тя признава, че не може да се оплаче от подкрепата, която са получавали с децата от социалните работници и екипите по приемна грижа. Но е категорична, че младежите трябва да получават повече подкрепа.
„Не може да излизат от дома на приемния родител на улицата“, категорична е Добра.
