Проучването разглежда предизвикателствата и добрите европейски практики, свързани с прехода на младежите от приемна грижа към самостоятелен живот – процес, често белязан от несигурност, бедност и социална изолация. Основната цел е формулиране на конкретни препоръки за българската практика, стъпили върху доказано ефективни европейски модели.
Какво показва проучването?
- Проблемът – всяка година стотици младежи напускат системата на грижа в Европа, без да имат стабилна опора. Липсата на жилище, образование, доходи и мрежа за подкрепа често води до бездомност, безработица и маргинализация.
- Решенията – в страни като Финландия, Чешката република, Франция и Северна Ирландия са въведени устойчиви модели за последваща грижа. Те включват удължено настаняване, индивидуални планове за преход, наставници и междусекторна координация.
- Участието на младите хора – ключов фактор за успеха е включването на младежите във вземането на решения относно тяхното бъдеще. Утвърдени са практики за съвместно планиране, младежки съвети и участие в политическите процеси.
- Психосоциална подкрепа – ефективните системи предвиждат не само материална помощ, но и емоционална подкрепа, обучение в житейски умения и мрежи за връстническо наставничество.
Какво е важно за България?
В България преходът към самостоятелност настъпва без значитена подготовка, без ясно изградена система за подкрепа.
Проучването предлага:
- Законодателни промени, гарантиращи правото на подкрепа до 25-годишна възраст
- Национална програма за последваща грижа – с наставници, жилищна подкрепа и развитие на умения
- Създаване на индивидуален план за напускане още на 16–17 години
- Механизми за участие на младежите в процеса на вземане на решения
Автори на проучването: Ива Вело – главен изследовате, Сами Исониеми (Финландия) – експерт с личен и професионален опит в системата на грижа
ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ЕКИП
