Каролина Петкова е от децата с късмет, защото успява да се спаси от институционалната грижа в домовете за изоставени, когато е едва 5-годишна. Сега е на 21 години, студентка в Университета за национално и световно стопанство, а целият ѝ съзнателен живот е свързан с приемната грижа.
От раното си детство си спомня лошото отношение в дома за деца, лишени от родителски грижи. Нищо че го напуска сравнително рано, за да получи подкрепа в семейна среда според визията на държавата за деинституционализацията на грижата за децата. Късметлийка е, защото тогава в България приемната грижа, чиято цел е да осигури дом и любов за всяко дете, едва прохожда.
„Изпитвах страх от неизвестното, от това, че отивам на ново място с непознати хора. Но с течение на времето свикнах в новия си дом“, споделя Каролина. Този страх, към който се добавя и страхът от самотата, преследва момичето и когато идва време да напусне приемното си семейство.
„С изслушване и разбиране приемните ми родители ми помагаха да се преборя с тези страхове. Подкрепяха ме в решенията ми, включително и в избора на специалност и университет. Продължават да са до мен и да ме подкрепят, което също ми дава сили да се справям с трудностите“, казва Каролина. И твърди, че е изградила специална връзка с приемната си майка, което е едно от най-ценните неща в живота ѝ.
Тя не крие, че ако не е попаднала в приемната грижа, сигурно е щяла да страда от липса на внимание, от индивидуален подход при задоволяване на своите потребности и решаване на проблемите ѝ. И може би най-важното: „Вероятно щях да се сблъскам с трудности в образованието и щях да имам проблеми с емоционалността и създаването на контакти“, признава Каролина.
За нея е задължително децата, излизащи от приемната грижа, да получават продължаваща подкрепа. Да бъдат подкрепени от психолози. Да бъдат включени в програми за развитие на социални и житейски умения, които да помогнат на младите хора да управляват финансите си, да търсят работа, да се грижат за себе си. Подкрепата трябва да бъде базирана на индивидуален подход според потребностите на всеки младеж.
